Държавният глава атакува два текста.

Според единия прокурорът или съдът могат да назначат на обвиняемия резервен защитник, въпреки неговото несъгласие и независимо че е упълномощил друго лице за свой защитник.

Другият оспорен от Първанов текст е възможността осъдителната присъда да се основава само на данните от специални разузнавателни средства и показания на свидетел с тайна самоличност.

В мотивите на държавния глава, с които връща закона се казва, че отделни новоприети разпоредби крият риск от съдебни грешки и осъдителни присъди срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, водят до нарушаване на правото на защита и пораждат опасения за ограничаване на правата на гражданите.

По първия оспорен текст президентът коментира, че промяната противоречи на член от Европейската конвенция за защита правата на човека, прокламиращ, че всяко лице, обвинено в извършването на престъпление, има право „да се защитава лично и да ползва адвокат по свой избор".

Отделни новоприети разпоредби крият риск от съдебни грешки и осъдителни присъди срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, водят до нарушаване на правото на защита и пораждат опасения за ограничаване на правата на гражданите

Промените в чл. 94 не кореспондират и с чл. 55, ал. 1, който урежда възможността обвиняемият да има защитник като негово право, и чл. 96, регламентиращ възможността обвиняемият във всеки момент да се откаже от защитник, както и да замени един с друг.

Когато упълномощеният защитник не се яви по неуважителна причина, ще бъде заместен от резервния, назначен от прокурора.
При липсата на доверие обвиняемият ще бъде принуден по-скоро да се защитава от натрапения резервен защитник, отколкото да разчита на него да отстоява интересите му.

Във връзка с възможността осъдителната присъда да се основава само данните от специални разузнавателни средства и показания на свидетел с тайна самоличност държавният глава коментира, че специалните доказателствени средства и способи на доказване не могат да бъдат единствено основание за осъдителна присъда, защото комбинацията между тях не може да не постави под сериозно съмнение справедливостта на процеса и достоверността на доказателствения материал.

Не е взета предвид вероятната хипотеза, при която свидетелят с тайна самоличност може да е същият, който присъства по СРС, при което ще има привидно наличие на два отделни източника.